ЖИВИТЕ ЕКРАНИ СА ВРЕДНИ, ВНИМАВАЙТЕ!
Екраните са част от нашето ежедневие – на работа, у дома, в свободното ни време. Детето се сблъсква с тях от най-ранна възраст и прекарва пред тях все повече време. Ето няколко съвета, които ще помогнат на Вашето дете да ги използва по подходящ начин, без да се пристрастява към тях: Не на екраните сутрин, Не на екраните по време на хранене, Не на екраните преди сън, Не на екраните в детската стая. Те са на Сабин Дюфло, клиничен психолог.
1. НЕ на екраните сутрин
Екраните (телевизия, таблет, ДВД, видео игри…) хващат в плен вниманието, а то е от съществено значение за училищното обучение. Екранът свръхстимулира неволевото внимание. Детето бива пленено от визуални и звукови стимули, които са много бързи и сменящи се. Този тип внимание се изчерпва за около 15 мин. Дете, което се взира в екран сутрин, изморява вниманието си преди да пристигне в училище. А дете, чието внимание е изчерпано, е дете което мърда, говори, мечтае, дете, което не успява повече да се съсредоточи. По този начин се възпрепятства развитието на волевото внимание, което е необходимо за училищните занимания и заради това резултатите в училище могат да се понижат.
2. НЕ на екраните по време на хранене
Работещият екран по време на хранене възпрепятства детето да говори с Вас, а също и Вас да говорите с него. Дете, което расте с постоянно включен телевизор, ще има по-беден речник и не толкова богата езикова система. Ако детето прекарва два часа на ден пред телевизора, във възрастта между 15 месеца и 4 години, нараства три пъти вероятността да настъпи забавяне в езиково-говорното му развитие. Съдържанието на някои програми, провокиращи тревожност (например Новините), влияе върху поведението и управлението на емоциите на детето, дори ако то е твърде малко.
Спазвайте възрастовите ограничения! Децата се учат чрез имитация. Ако детето е изложено на неподходящо съдържание, например насилнически картини, тези картини ще произведат върху него травматичен и превъзбуждащ ефект. Детето свиква с тези картини и може да развие „апетит“ към тях, както и да опита да ги възпроизвежда. Насилническото изображение „манипулира“ емоционалния мозък на детето. Дискусията с родителя след това или присъствието на родителя по време на неподходящ филм не намалява емоционалното натоварване на образа и неговата власт над детето.
3. НЕ на екраните преди сън
Сънят, който идва след гледане в екран, настъпва отчасти с последните възприети картини. Той ще бъде с по-ниско качество, защото движещите се картини, дори адаптирани, не са успокояваща дейност за детския мозък. Те са твърде стимулиращи емоционално. От LED екраните се излъчва синя светлина, която подтиска хормона мелатонин, регулатор на съня, и пречи на детето да заспи по естествен начин.
4. НЕ на екраните в детската стая
Наличието на екран в стаята на детето намалява времето му за сън. С телевизор или компютър в детската стая родителите нямат възможност да контролират какво гледа детето. Устните забрани относно неподходящо съдържание, товарят детето с твърде голяма отговорност.
Без телевизор в стаята си детето се научава на основни дейности – сензомоторни, символни игри, игри наужким, развива графомоториката си – дейности, необходими за развитие на мисленето му, вниманието му и социализацията му. От съществено значение е, че също така детето се научава да се чувства добре, когато е само. Това е важно за доброто му справяне в училище.
Спазването на тези четири правила още от днес, ще Ви позволи да се погрижите за Вашето дете така, че то да развие по-добре езиковата си система, мисленето си, въображението си, своята самостоятелност и способността си да различава реално от виртуално.
Ако можех да отгледам детето си отново...
"Ако можех да отгледам детето си отново,
щях най-напред да се погрижа да има самочувствие, а след това
дом.
Щях повече да рисувам с пръсти и по-малко да соча с пръст.
Щях да отделям по-малко внимание на грешките и повече на близостта.
Щях да гледам по-малко колко е часа, а в повече време да си отварям очите.
Щях да искам по-малко да знам и повече да обичам.
Щях да ходя повече на екскурзии и
повече да пускам хвърчила.
Щях да престана да играя на сериозно и сериозно
да играя.
Щях повече да тичам през полята и да зяпам звездите.
Щях повече да гушкам и по-малко да дърпам и тегля.
Щях по-честичко да виждам дъба в жълъдчето.
Щях по-рядко да съм твърда и да утвърждавам по-често.
Щях по-малко да ратувам за любовта към силата
и да се грижа повече за силата на любовта."
Даян Луманс
9 начина, за да ви слушат децата
1. Пробвайте, без да използвате думата "недей"
Това е един от триковете, с който всяко дете ще се вслуша в думите ви. Вместо да започвате изреченията си с "недей" или "колко пъти да повтаряме", сменете нагласата. Пробвайте с "нека да изчистим стаята ти и да подредим играчките". Това твърди хипнотерапевтът Алиша Итън, която се занимава и с невролингвистика.
2. Създайте илюзията, че имат избор
Възможността да имаш избор да свършиш дадена работа или да я откажеш може да не е толкова отблъскваща, колкото ако ти наредят да завършиш дадена задача. Например сутрин, вместо да крещите по детето си да се облече по-бързо за училище, с въпроса: Коя блуза ще сложиш днес - бялата или синята, то по-скоро само би взело дрехата и би се приготвило навреме за излизане.
3. Използвайте "когато" вместо "ако"
"Когато" се възприема като една от най-хипнотичните думи. Тя намеква, че определената задача ще бъде завършена както трябва, обяснява Итън. И веднага дава пример - вместо да поставите условието "ако си напишеш домашното, ще гледаш телевизия", кажете спокойно "когато си напишеш домашното, тогава ще гледаш телевизия". Това не само няма да се възприеме като заплаха, а ще мотивира детето ви да си научи по-бързо.
4. Поставете се на тяхно място
Фразата "като теб" има много по-силен заряд, когато се използва при общуването с деца. Този модел е подходящ за изразяване на позиция, но също така показва на детето ви, че се поставяте на негово място, а също така му дава повече увереност, твърди Итън. "Аз, също като теб..." или "и двамата знаем, че" са подходящи изрази, с които да започнем разговора с малките. И да сме сигурни, че ще привлечем вниманието им.
5 Благодаря
Често децата обичат да доставят удоволствие на останалите, но без това да е предшествано от заповед. Така че им благодарете още преди да са свършили това, за което сте ги помолили. "Щом веднъж са чули благодарност, те се чувстват задължени да завършат задачата", казва Итън. Използвайте изречения като "благодаря, че ще измиеш чиниите вместо мен" или "благодаря, че ще подредиш гардероба си".
6. Обяснявайте със "защото"
Може да ви звучи нелогично да обяснявате на детето си защо го карате да свърши едно или друго нещо, но това ще ви е в полза вбъдеще. "Когато разясняваме защо нещо трябва да бъде направено, е много по-вероятно това да стане", казва Итън. Но преди да давате каквито и да е наставления, успокойте детето си. Ако ви е сърдито и така или иначе изобщо не ви слуша, само ще си загубите времето. Детето няма да възприеме нищо, ако е разстроено.
7. Задавайте въпроси
Децата обичат да се оплакват - топло им е, скучно им е, не им се стои вкъщи. Но когато обърнете тези фрази във въпрос, веднага показвате, че има начин проблемите им бързо да бъдат решени. Ако например дъщеря ви се оплаква непрекъснато колко мрази учителя по математика тази година, веднага го обърнете във въпрос: По-добър ли е от миналогодишния? Би ли искала догодина да ти преподава друг?
8. Никога повече "не може"
"Не може", "няма как" са все фрази, които спират възможностите нещо да бъде постигнато. "Идеята е да се смени фокусът - да говорите само за това какво детето ви може да прави, а не обратното". Ако детето ви не намира решението на някоя задача по математика, му кажете: "Ти просто не си открил начин да се справиш със задачата все още". Така то ще има стимул да продължава с домашните.
9. Повторете, ако има нужда
По-малките деца имат нужда да им се повтаря по няколко пъти. Тези, които още не са навършили 2 г., се затрудняват да възприемат какво им казват родителите. Повечето деца на 3-годишна възраст започват да разбират какво точно им говорят те. Но не забравяйте - колкото повече порастват децата ви, толкова по-рядко повтаряйте. За тийнейджърите например повтарянето е по-скоро натякване.
На какво да научим бъдещия първокласник?
Необходими умения, които детето трябва да има преди да започне училище
Детето трябва да има основни умения преди да започне училище. Тази грижа се пада естествено на родителите. За да бъде адаптацията в новата социална и образователна обстановка по-лесна, научете детето на някои важни уроци и навици.
Адекватна смяна на дрехите
Децата се разболяват лесно, защото имунната им система все още се гради и закалява. Затова е важно да научите детето да преценява кога е нужно да облече връхна дреха и кога да свали излишното облекло.
Например, след спорт изпотените дрехи трябва да се сменят. За целта детето трябва да има комплект фланелка, анцуг и спортни обувки. То трябва да знае колко е важно да ги свали след края на часа по физическо.
При влизане в час връхните дрехи, жилетките и пуловерите се събличат, ако стаята е добре отоплена. При излизане навън обличането е задължително, за да се избегне настинка.
За възрастните това е повече от ясно, но децата често имат много възражения относно преобличането. Постарайте се да разясните важността на адекватното обличане.
Здравословна храна
В училищните лавки за най-голямо съжаление се предлагат много нездравословни храни, закуски и напитки. Нормално е децата да са изкушени от изобилието от захарни и шоколадови десерти. Хапването на сандвичи и пица е другият проблем.
Постарайте се още от най-ранна детска възраст да възпитате у детето вкус към здравословната храна. Обяснявайте колко важни са плодовете и зеленчуците. Давайте личен пример – много е важно детето да вижда, че и вие се храните здравословно.
Така до голяма степен ще избегнете риска от наднормено тегло на детето в крехката възраст, както и съпътстващите с него здравословни проблеми.
Да не се страхуват да говорят
Много деца имат проблем с комуникацията, защото просто се срамуват. Родителите трябва да направят всичко възможно да научат детето, че в говоренето пред „публика“ няма нищо срамно и страшно.
Така детето ще понесе по-лесно устното изпитване пред другите деца и пред учителя. Обяснете на детето, че вдигането на ръка е полезно за изявата и че не трябва да се крие на последния чин, молейки се да не бъде изправено да отговаря на въпрос. По този начин ще насърчите креативността, желанието за самоусъвършенстване и развитие у детето.
Да познава важността на правилата
Много деца срещат проблеми с учителите или съучениците именно защото не умеят да се съобразяват с правилата, които институцията училище налага.
Подгответе детето, че в училище ще има правила, с които трябва да се съобразява. Другите деца също невинаги ще са на неговото мнение. Кажете му, че трябва да уважава различните разбирания, за да избягва излишни конфликти.
Подчертайте, че сроковете, които учителите дават, трябва да бъдат спазвани, както и изискванията за уроците и домашните.
Научете го да слуша и да се концентрира
Много деца са палави, игриви и заради това имат проблеми с концентрацията без това да означава задължително, че имат дефицит на вниманието. Просто игрите са по-предпочитани от ученето – факт.
За да предпазите детето от проблеми, отделете специално внимание на концентрацията. С нея слушането идва по-лесно.
mariya kostova's
Има три неща, които възрастните могат да научат от децата:
- да бъдат радостни без повод,
- винаги да са заети с нещо ,
- да се стремят с всички сили към това, което желаят!
Как да отгледате щастливи деца (БЕЗЦЕННИ СЪВЕТИ)
Какво най-много искаме за нашите деца? Да бъдат здрави и щастливи, преди всичко друго! Десетки съвети са изписани как да направим децата си по-успешни, по-умни. Как обаче да ги направим по-щастливи? На този обширен въпрос опитва да намери отговор авторът в американското списание The Week Ерик Бейкър. Той преглежда подробна литература, изследваща факторите, които допринасят за детското щастие, проучва множество международни педагогически изследвания и книги и обобщава 10 стъпки, с които да отгледаме щастливи деца.
Те са:
1. Вие самите станете по-щастливи. Това е решаващо за щастието на децата ви. Ето ви случай, в който егоизмът може да направи другите щастливи. Множество изследвания доказват значителна връзка между майките, които се чувстват депресирани и негативния развой в живота на децата им. Родителската депресия е повод за поведенчески проблеми на децата в бъдеще и загуба на ефективност на регулацията и помощта на родителите, когато тези проблеми се появят. Каква е първата стъпка ние самите да станем по-щастливи, за да бъдат и децата ни такива? Бейкър съветва: Отделяйте време веднъж седмично да се срещате с приятели и да се смеете и забавлявате. Правете го, въпреки че сте родители.
2. Научете ги да създават връзки. Никой не отрича, че изграждането на контакти е важно, но колко родители всъщност отделят време да учат децата си как да завързват запознанства. Може да започнете като окуражавате децата си да извършват малки добрини, за да градят симпатия към себе си. Това не само ще им помогне да придобият основни умения и да станат по-добри хора, но и ще ги накара да се почувстват по-щастливи.
3. Очаквайте усилия, не съвършенство. Поощрявайте желанието да се направи нещо и действията в тази насока, не природната способност, която определя колко добре то ще бъде извършено.
4. Учете ги на оптимизъм още преди да станат тинейджъри. 10-годишните деца, които са научени да мислят и интерпретират света положително, са значително по-малко податливи на депресия в пубертета. Оптимизмът е тясно свързан с щастието.
5. Учете ги на емоционална интелигентност. Тя е умение, не вродена черта. Мисленето, че децата „по естествен начин” ще разберат собствените си емоции (както и тези на другите) не ги подготвя за успеха. Проста първа стъпка да ги научите на емоционална интелигентност е като „наблегнете, окачествите и потвърдите” емоциите им, когато чувстват гняв и разочарование. Например:
Ана казва: „Толкова много съм ти сърдита!”
Родителят: „На мен ли си толкова сърдита? Разкажи ми. Може би се чувстваш и разочарована, защото не те пускам да си играеш днес?”
Ана: „Да! Искам днес да ми е ден за игра!”.
Свържете се с детето, помогнете му да определи как се чувства и му позволете да разбере, че да се чувства така е нещо, което се приема като състояние. Това е методът на активното слушане и окачествяване при първите силни прояви на детски емоции и при осъзнаването на детето, че е личност със собствени желания и чувства.
6. Сформирайте навици за постигане на цели. Поставете цел. Не твърде много цели, а една, основна, към която то да насочи цялата си воля. Премахнете изкушенията от околната среда, които пречат за осъществяването й. Направете нещата публични – нека за изпълнението на целта да е необходима социална подкрепа – помощ от други хора – или борба със социалния натиск. Не очаквайте перфектно изпълнение незабавно. Ще бъде необходимо време. Така обаче ще се оформи навик на изпълняване на целта. Когато тя бъде осъществена, ще се породи в детето удовлетворение от собствените усилия и щастие.
7. Учете ги на самодисциплина. Тя е определяща за бъдещия успех. Децата, които умеят по-добре да устояват на изкушенията, се справят по-добре в живота когато пораснат и са по-щастливи. Способността им в предучилищна възраст да издържат забавянето на възнаграждението им с бонбон определя интелигентността им, успеха им в бъдеще в училище и социалните им умения, когато станат възрастни.
8. Давайте им повече време за свободна игра. Все повече се говори днес за значението на присъствието с мисълта, освен с тялото, в настоящия момент, и колко голямо отношение има то към усещането за щастие. Изследователи вярват, че на значителното намаляване на времето за хаотична игра на съвременните деца се дължи поне отчасти забавянето на когнитивното им и емоционално развитие, спрямо това на децата в миналото. Играта с други деца в неструктурирана среда, каквато е например тази на детската градина или на училището, им помага да се учат как да работят в групи, да поделят, да преговарят и разрешават конфликти, да регулират емоциите и поведението си и да се защитават.
9. Осигурете им среда, която стимулира щастието, с по-малко гледане на телевизия. Проучвания показват, че постоянното, ежедневно продължително гледане на телевизия натъжава.
10. Вечеряйте заедно. Понякога модерните педагогически изследвания потвърждават това, което бабите и дядовците ни са знаели през цялото време. Да, семейните вечери имат значение. Тази простичка традиция помага в отглеждането на по-добри деца и прави малчуганите в къщата по-щастливи, емоционално стабилни и по-малко податливи на бъдещи злоупотреби с наркотици или алкохол.
Децата са като хвърчила
Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята.
Тичаш с тях, докато всички останете без дъх.
Те се разбиват... удрят се в покрива.
Ти ги закърпваш, утешаваш и ги уверяваш, че някой ден ще летят...
Накрая, те политат.
Нуждаят се от по-дълга връв и ти продължаваш да им я отпускаш.
Докато те я дърпат, ти с всяко развиване усещаш и тъга, заедно с радостта...
Хвърчилото все повече се отдалечава.
И ти знаеш, че не след дълго това прекрасно създание ще среже спасителното въже, което ви свързва и ще литне, както е редно...
Свободно и само.
Едва тогава ще знаеш, че твоята работа е свършена.
Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята.
Тичаш с тях, докато всички останете без дъх.
Те се разбиват... удрят се в покрива.
Ти ги закърпваш, утешаваш и ги уверяваш, че някой ден ще летят...
Накрая, те политат.
Нуждаят се от по-дълга връв и ти продължаваш да им я отпускаш.
Докато те я дърпат, ти с всяко развиване усещаш и тъга, заедно с радостта...
Хвърчилото все повече се отдалечава.
И ти знаеш, че не след дълго това прекрасно създание ще среже спасителното въже, което ви свързва и ще литне, както е редно...
Свободно и само.
Едва тогава ще знаеш, че твоята работа е свършена.
Как да отговаряте на сериозните детски въпроси
Ако детето ви ви е потърсило, за да ви зададе сериозен въпрос, може да се поздравите! Това означава не само, че цени вашето мнение, а и че ви се доверява напълно, което е много важно и голямо постижение в днешното време на дефицит на доверие между деца и родители. Преди да отговорите на детския въпрос, поемете дълбоко дъх и имайте предвид следното:
1. Не бива да отговаряте в движение, докато обличате палтото си или миете чиниите. Ако в момента нямате време да седнете и да поговорите, отложете разговора. "Радвам се, че ми задаваш този въпрос, но ми дай половин час да приготвя вечерята и после с удоволствие ще поговоря с теб." Така детето ще разбере, че вие го уважавате, а вие ще имате време да помислите и да се настроите за разговора.
2. Не атакувайте! Една от най-често срещаните грешки на родителите е проява на вербална агресия. "Къде го видя? Кой ти каза? Ти нормален ли си?" Така ще уплашите детето и то ще види, че вие се притеснявате или сте объркана. Друг път едва ли ще се обърне към вас, защото такива теми за вас са срамни или лоши. Цялото доверие между вас се изпарява и детето едва ли ще бъде откровено с вас отново.
3. Не търсете мнението на баба, сестра, брат, баща. Детето е дошло при вас, значи вярва на вас. Да викате целия семеен съвет е смешно. Всеки човек ще изкаже различно мнение и съвсем ще обърка детето. И запазета поверителността на разговора до край. Не тръгвайте да преразказвате по телефона разговора ви с приятелка, детето може да ви чуе, а това не е коректно спрямо него и ще срути доверието.
4. Оставете го да се изкаже. Не оценявайте, преди да сте разбрали кой е добрият и кой е лошият според него в дадена ситуация. Детето ви може да не знае, че използва нецензурни думи, не го нападайте и не му се карайте преди да сте се убедили дали е наясно какво говори.
5. Провокирайте го да мисли и да разсъждава: "А ти как мислиш?" Въпросите с акценти върху думи като "мислиш" и "считаш" ще накарат детето да разбере, че вие цените неговото мнение.
Ако детето ви ви е потърсило, за да ви зададе сериозен въпрос, може да се поздравите! Това означава не само, че цени вашето мнение, а и че ви се доверява напълно, което е много важно и голямо постижение в днешното време на дефицит на доверие между деца и родители. Преди да отговорите на детския въпрос, поемете дълбоко дъх и имайте предвид следното:
1. Не бива да отговаряте в движение, докато обличате палтото си или миете чиниите. Ако в момента нямате време да седнете и да поговорите, отложете разговора. "Радвам се, че ми задаваш този въпрос, но ми дай половин час да приготвя вечерята и после с удоволствие ще поговоря с теб." Така детето ще разбере, че вие го уважавате, а вие ще имате време да помислите и да се настроите за разговора.
2. Не атакувайте! Една от най-често срещаните грешки на родителите е проява на вербална агресия. "Къде го видя? Кой ти каза? Ти нормален ли си?" Така ще уплашите детето и то ще види, че вие се притеснявате или сте объркана. Друг път едва ли ще се обърне към вас, защото такива теми за вас са срамни или лоши. Цялото доверие между вас се изпарява и детето едва ли ще бъде откровено с вас отново.
3. Не търсете мнението на баба, сестра, брат, баща. Детето е дошло при вас, значи вярва на вас. Да викате целия семеен съвет е смешно. Всеки човек ще изкаже различно мнение и съвсем ще обърка детето. И запазета поверителността на разговора до край. Не тръгвайте да преразказвате по телефона разговора ви с приятелка, детето може да ви чуе, а това не е коректно спрямо него и ще срути доверието.
4. Оставете го да се изкаже. Не оценявайте, преди да сте разбрали кой е добрият и кой е лошият според него в дадена ситуация. Детето ви може да не знае, че използва нецензурни думи, не го нападайте и не му се карайте преди да сте се убедили дали е наясно какво говори.
5. Провокирайте го да мисли и да разсъждава: "А ти как мислиш?" Въпросите с акценти върху думи като "мислиш" и "считаш" ще накарат детето да разбере, че вие цените неговото мнение.
ЗАЩО НЕ СЕ ДАВА ДОМАШНА ПРЕЗ ВАКАНЦИИТЕ:)
Учениците на 21 век учат през цялото време. Благодарение на Интернет, знанието е достъпно. То е на разположение на учащия през цялото време. Вместо да се дава домашно, у учениците трябва да се провокира интерес към науката, така че те да могат самостоятелно да учат по теми, които са интересни за тях и със собствени темпове.
2. Големият обем домашна работа не води до повишаване на резултатите.
Ефектът от обемното домашно може да бъде доста отрицателен. През 1989, проучване на Университета Дюк, което разглежда 120 изследвания, открива слаба връзка между постиженията и домашното на учениците от начален етап и само една умерена полза на учениците от среден етап. В по-ново изследване, което се базира на 60 проучвания, констатират, че от домашното има полза, но възлагането на прекомерни количества е контрапродуктивно. Проучването установява, че домашното е по-полезно за големите ученици, отколкото за първокласниците.Проучването е извършето от Харис Купър, водещ изследовател на домашното и автор на книгата „Битката с домашната работа: общи насоки за администратори, учители и родители“. Купър предполага, че учителите на по-малките ученици могат да възложат домашна работа за подобряване на умения за учене. Много учители не получават специално обучение на домашните. Купър предлага домашното да бъде опростено и кратко, да включва семейството и да бъде съобразено със ученическите интереси.
3. Обучението в държави, в които се дава повече домашно, не превъзхождат по резултати, тези, в които се дава по-малко домашно.
Проучване установява, че в страни като Япония, Дания и Чехия, в които се дава по-малко домашно, резултатите на учениците надминават резултатите на учениците от страни с големи домашна работа, като например Гърция, Тайланд и Иран. В действителност, Япония е създадена политика “без домашна работа“, която позволява на малките ученици да прекарват повече време със семейството си и да имат време за лични интереси. Финландия, национален лидер в международните тестове, ограничава домашното в гимназията до половин час на вечер. Разбира се, има и други фактори, които не са взети под внимание в изследването, като например продължителност на учебния ден. Но само по себе си е интересно да се види този проблем в световен план.
4. Вместо домашно – четене за забавление.
Има хубави книги, които могат да бъдат прочетени през ваканцията. Трябва само да се създаде интерес към тях. Например, може да прочете в клас първата глава да някоя книга, която да ги заинтригува и да възложите да я дочетат през почивните дни. По-малките ученици могат да бъдат стимулирани с обещания за участие в драматизация и т.н.
5. Не давайте работни листа от порядъка на „Празнична заетост“ (Ваканционни книжки)
Повечето учени са съгласни, че „Празничната заетост“ слабо подобрява резултатите от обучението. Най-добре е да не се възлагат пакети от работни листове, ако те с нищо няма да обогатят обучението на учениците. Те само ще ви накарат да си изгубите ценно време безсмислена класификация и бумащина. Някои проучвания показват, че многото домашна работа може действително намали постиженията и да бъде пагубно. В действителност, изследване установило, че постиженията по четене са намаляли, когато учениците били възложени прекалено много домашни.
6. Посещение на културно събитие.
Това предложение на автора е много интересно, защото то поставя родителя във водеща роля. Учителят да остави родителят да избере на какво културно събитие ще отведе детето си, което да бъде свързано с изучаваното в клас.
7. Най-важно през празниците е времето прекарано със семейството.
Даването на по-малко домашна работа дава възможност семейства да прекарват повече време заедно.Частни проучвания в Университета на Мичиган, показват, че времето със семейството е изключително важно за постиженията и поведението. Изследвания на семейното хранене, показват, че учениците, които традиционно вечерят със семейството си имат по-добри академични и поведенчески резултати. Може би това е само една корелация, но времето със семейството е безспорно важно за развитието на детето. Учениците прекарват по-голямата част от дните си в училище, докато родителите им са на работа. Какво помним от детството си? Нещата, които си спомняме от празниците са времето прекарано със семейството и приятелите, а не са задачите, които сме носели у дома.
8. Голямото домашно може да причини неудобство на ученици, които ще пътуват по празниците.
Празниците са един път на година. Това е времето, когато много семейства избират да пътуват, за да гостуват на далечни роднини. Авторът дава пример със спомен от своите ваканционни пътувания, когато му се е налагало да опакова купища от книги, за да ги пренесе до Испания. Това изобщо не го е забавлявало. „Пътуването само по себе си е една учебна дейност. Нека учениците се насладят на своите пътувания.“ – пише авторът.
9. Децата се нуждаят от време, за да бъдат децата.
Статия в австралийски сайт , разисква този въпрос и обяснява, че децата се нуждаят от неструктурирано време за игра. Домашна работа може да има отрицателно влияние върху ранните преживявания за учене. Да се предложи на учениците да използват почивката за физическа активност, като пързаляне с кънки или шейни, игри на вън с приятели. Това ще бъде стимул да преборят заседналия начин на живот
10. Някои образователни експерти препоръчват да не се дават никакви домашни задачи.
Те предполагат, че домашното може да бъде форма на проникване на семейния живот, и може да се увеличи процентът на отпадналите от училище в гимназиите. Авторите обвиняват домашна работа за увеличаване на разликите в успеваемостта, което се дължи на социално-икономическите различия в задълженията след училище.
Може ли домашното да бъде социално дефиринцирано, така че да създаде равни условия за самоподготовка? Как мислите?
11. Изпратете писмо до родителите да не възлагат учебна работа на децата си.
Добре е да се обясни на родителите, че коледните празници са време, в което могат да играят обучителни игри с децата си или да направят изделия на изкуството. „Ако родителите знаят, че умишлено не сте дали домашна работа през ваканцията, те може да прекарат повече време с децата си в творчески и приятни занимания.“ – твърди автора.
12. През празниците учениците могат да направят собствен проект.
Учениците могат да използват това време, за да проучат теми от учебното съдържание, които ги интересуват и да направят собствени изследвания. Интересното и забавно учене, може да даде далеч по-смислен резултат от назначеното домашно.
13. Посещение на музей.
Семействата могат да бъдат насърчени да посят изложба, музей или друго събитие, което ги интересува. Учителят може да направи списък с интересни събития, които могат да бъдат полезни за възпитанието и обучението на децата.
14. Насърчете учениците да участват като доброволци.
Учениците могат да участват като доброволци в местната социална кухня. Доброволческите организации често са най-натовареното време на времето за почивка. Плюс това, учениците да научат много от опита при полагане на общественополезен труд. Тези участия оставят у тях дълбок спомен.
15. Да измислят игра за класа.
Учениците могат да измислят забавна игра, която да играят в седмицата след ваканцията. Тази задача може да ангажира семейството по забавен начин.
16.Студентите могат да научат повече от реалния свят.
Обучението не е само писане на хартия. Учителите трябва да вдъхновяват учениците, да търсят начини те да се учат от реалния свят. Родителите мога да бъдат помолени да включват децата си активно в домашната работа. Ако родителите работят по време на ваканцията, те могат да вземат децата със себе си, за да могат те да проучат професиите.
17. Екскурзия.
Учениците научават много неща от природата.“Кажете на учениците, да излязат на излет и да споделят впечатленията си след това.“ – е следващата идея на автора. Те могат да наблюдават природни явления, за които да разкажат в клас или да предизвикат дискусия с поезия, която са написали по време на своето пребиваване сред природата.
18. Посещение на увеселителен парк.
Увеселителни паркове са добро място да се обяснят законите на физиката и математическата вероятност. Това посещение ще позволи на учениците да се замислят за реални последици от науката.
19. Децата се нуждаят от почивка!
Всеки има нужда от психическо обезвъздушаване и празниците са най-доброто време за учениците да играят и да си починат от училище. Децата се нуждаят от цели десет часа сън и пълноценна почивка. Времето за почивка е време, в което учениците трябва психически да се отърсят от училището. С много семейни излети и почивки по време на ваканцията, те ще се върнат на училище заредени.
20. Родителите и учениците не харесват празничното домашно.
„Ако искате родителите да ви подкрепят и да участват активно в живота на класа, даването на празнично домашно не е добра идея“ – съветва ни авторът :).
Учениците също предпочитат да имат малко свободно време за себе си. Един ученик създал Facebook страница, озаглавена „Защо учителите ни дават домашното за празника.“ Ако учениците знаят, че им даваме почивка по време на празниците могат да работят повече и по-усърдно след това.
Ако трябва да се възложат домашна работа се уверете, че тя е смислена и не отнемат от времето за семейството. И най-вече, не забравяйте да си спомните, какво помните от вашите празници през детството.Домашна работа най-вероятно не е част от тези спомени, нито пък трябва да бъде.Това са дни, които децата трябва да играят навън и да прекарат със семейство си, за да им останат спомени за цял живот, спомени точно толкова важни, колкото и училище.
Детството е едно мигване на окото.“
2. Големият обем домашна работа не води до повишаване на резултатите.
Ефектът от обемното домашно може да бъде доста отрицателен. През 1989, проучване на Университета Дюк, което разглежда 120 изследвания, открива слаба връзка между постиженията и домашното на учениците от начален етап и само една умерена полза на учениците от среден етап. В по-ново изследване, което се базира на 60 проучвания, констатират, че от домашното има полза, но възлагането на прекомерни количества е контрапродуктивно. Проучването установява, че домашното е по-полезно за големите ученици, отколкото за първокласниците.Проучването е извършето от Харис Купър, водещ изследовател на домашното и автор на книгата „Битката с домашната работа: общи насоки за администратори, учители и родители“. Купър предполага, че учителите на по-малките ученици могат да възложат домашна работа за подобряване на умения за учене. Много учители не получават специално обучение на домашните. Купър предлага домашното да бъде опростено и кратко, да включва семейството и да бъде съобразено със ученическите интереси.
3. Обучението в държави, в които се дава повече домашно, не превъзхождат по резултати, тези, в които се дава по-малко домашно.
Проучване установява, че в страни като Япония, Дания и Чехия, в които се дава по-малко домашно, резултатите на учениците надминават резултатите на учениците от страни с големи домашна работа, като например Гърция, Тайланд и Иран. В действителност, Япония е създадена политика “без домашна работа“, която позволява на малките ученици да прекарват повече време със семейството си и да имат време за лични интереси. Финландия, национален лидер в международните тестове, ограничава домашното в гимназията до половин час на вечер. Разбира се, има и други фактори, които не са взети под внимание в изследването, като например продължителност на учебния ден. Но само по себе си е интересно да се види този проблем в световен план.
4. Вместо домашно – четене за забавление.
Има хубави книги, които могат да бъдат прочетени през ваканцията. Трябва само да се създаде интерес към тях. Например, може да прочете в клас първата глава да някоя книга, която да ги заинтригува и да възложите да я дочетат през почивните дни. По-малките ученици могат да бъдат стимулирани с обещания за участие в драматизация и т.н.
5. Не давайте работни листа от порядъка на „Празнична заетост“ (Ваканционни книжки)
Повечето учени са съгласни, че „Празничната заетост“ слабо подобрява резултатите от обучението. Най-добре е да не се възлагат пакети от работни листове, ако те с нищо няма да обогатят обучението на учениците. Те само ще ви накарат да си изгубите ценно време безсмислена класификация и бумащина. Някои проучвания показват, че многото домашна работа може действително намали постиженията и да бъде пагубно. В действителност, изследване установило, че постиженията по четене са намаляли, когато учениците били възложени прекалено много домашни.
6. Посещение на културно събитие.
Това предложение на автора е много интересно, защото то поставя родителя във водеща роля. Учителят да остави родителят да избере на какво културно събитие ще отведе детето си, което да бъде свързано с изучаваното в клас.
7. Най-важно през празниците е времето прекарано със семейството.
Даването на по-малко домашна работа дава възможност семейства да прекарват повече време заедно.Частни проучвания в Университета на Мичиган, показват, че времето със семейството е изключително важно за постиженията и поведението. Изследвания на семейното хранене, показват, че учениците, които традиционно вечерят със семейството си имат по-добри академични и поведенчески резултати. Може би това е само една корелация, но времето със семейството е безспорно важно за развитието на детето. Учениците прекарват по-голямата част от дните си в училище, докато родителите им са на работа. Какво помним от детството си? Нещата, които си спомняме от празниците са времето прекарано със семейството и приятелите, а не са задачите, които сме носели у дома.
8. Голямото домашно може да причини неудобство на ученици, които ще пътуват по празниците.
Празниците са един път на година. Това е времето, когато много семейства избират да пътуват, за да гостуват на далечни роднини. Авторът дава пример със спомен от своите ваканционни пътувания, когато му се е налагало да опакова купища от книги, за да ги пренесе до Испания. Това изобщо не го е забавлявало. „Пътуването само по себе си е една учебна дейност. Нека учениците се насладят на своите пътувания.“ – пише авторът.
9. Децата се нуждаят от време, за да бъдат децата.
Статия в австралийски сайт , разисква този въпрос и обяснява, че децата се нуждаят от неструктурирано време за игра. Домашна работа може да има отрицателно влияние върху ранните преживявания за учене. Да се предложи на учениците да използват почивката за физическа активност, като пързаляне с кънки или шейни, игри на вън с приятели. Това ще бъде стимул да преборят заседналия начин на живот
10. Някои образователни експерти препоръчват да не се дават никакви домашни задачи.
Те предполагат, че домашното може да бъде форма на проникване на семейния живот, и може да се увеличи процентът на отпадналите от училище в гимназиите. Авторите обвиняват домашна работа за увеличаване на разликите в успеваемостта, което се дължи на социално-икономическите различия в задълженията след училище.
Може ли домашното да бъде социално дефиринцирано, така че да създаде равни условия за самоподготовка? Как мислите?
11. Изпратете писмо до родителите да не възлагат учебна работа на децата си.
Добре е да се обясни на родителите, че коледните празници са време, в което могат да играят обучителни игри с децата си или да направят изделия на изкуството. „Ако родителите знаят, че умишлено не сте дали домашна работа през ваканцията, те може да прекарат повече време с децата си в творчески и приятни занимания.“ – твърди автора.
12. През празниците учениците могат да направят собствен проект.
Учениците могат да използват това време, за да проучат теми от учебното съдържание, които ги интересуват и да направят собствени изследвания. Интересното и забавно учене, може да даде далеч по-смислен резултат от назначеното домашно.
13. Посещение на музей.
Семействата могат да бъдат насърчени да посят изложба, музей или друго събитие, което ги интересува. Учителят може да направи списък с интересни събития, които могат да бъдат полезни за възпитанието и обучението на децата.
14. Насърчете учениците да участват като доброволци.
Учениците могат да участват като доброволци в местната социална кухня. Доброволческите организации често са най-натовареното време на времето за почивка. Плюс това, учениците да научат много от опита при полагане на общественополезен труд. Тези участия оставят у тях дълбок спомен.
15. Да измислят игра за класа.
Учениците могат да измислят забавна игра, която да играят в седмицата след ваканцията. Тази задача може да ангажира семейството по забавен начин.
16.Студентите могат да научат повече от реалния свят.
Обучението не е само писане на хартия. Учителите трябва да вдъхновяват учениците, да търсят начини те да се учат от реалния свят. Родителите мога да бъдат помолени да включват децата си активно в домашната работа. Ако родителите работят по време на ваканцията, те могат да вземат децата със себе си, за да могат те да проучат професиите.
17. Екскурзия.
Учениците научават много неща от природата.“Кажете на учениците, да излязат на излет и да споделят впечатленията си след това.“ – е следващата идея на автора. Те могат да наблюдават природни явления, за които да разкажат в клас или да предизвикат дискусия с поезия, която са написали по време на своето пребиваване сред природата.
18. Посещение на увеселителен парк.
Увеселителни паркове са добро място да се обяснят законите на физиката и математическата вероятност. Това посещение ще позволи на учениците да се замислят за реални последици от науката.
19. Децата се нуждаят от почивка!
Всеки има нужда от психическо обезвъздушаване и празниците са най-доброто време за учениците да играят и да си починат от училище. Децата се нуждаят от цели десет часа сън и пълноценна почивка. Времето за почивка е време, в което учениците трябва психически да се отърсят от училището. С много семейни излети и почивки по време на ваканцията, те ще се върнат на училище заредени.
20. Родителите и учениците не харесват празничното домашно.
„Ако искате родителите да ви подкрепят и да участват активно в живота на класа, даването на празнично домашно не е добра идея“ – съветва ни авторът :).
Учениците също предпочитат да имат малко свободно време за себе си. Един ученик създал Facebook страница, озаглавена „Защо учителите ни дават домашното за празника.“ Ако учениците знаят, че им даваме почивка по време на празниците могат да работят повече и по-усърдно след това.
Ако трябва да се възложат домашна работа се уверете, че тя е смислена и не отнемат от времето за семейството. И най-вече, не забравяйте да си спомните, какво помните от вашите празници през детството.Домашна работа най-вероятно не е част от тези спомени, нито пък трябва да бъде.Това са дни, които децата трябва да играят навън и да прекарат със семейство си, за да им останат спомени за цял живот, спомени точно толкова важни, колкото и училище.
Детството е едно мигване на окото.“
Не съдете децата! Не съдете децата сурово!
Не натрапвайте своите цели!
Те не искат от Вас наготово
мъдростта на косите Ви бели!
... Оставете ги! - Нека се учат
сам-сами по земята да ходят!
Не ги спирайте в никакъв случай!
Днес покорството не е на мода!
Не ги гледайте с немия укор,
който някога мразехте много!
Не ги стреляйте гневно, от упор,
със родителска, сляпа тревога!
И дискретно, без думи излишни,
ги подкрепяйте с нежното рамо...
Тя, тревогата, нека е скришна!
Любовта си показвайте само!
Румяна Симова
Не натрапвайте своите цели!
Те не искат от Вас наготово
мъдростта на косите Ви бели!
... Оставете ги! - Нека се учат
сам-сами по земята да ходят!
Не ги спирайте в никакъв случай!
Днес покорството не е на мода!
Не ги гледайте с немия укор,
който някога мразехте много!
Не ги стреляйте гневно, от упор,
със родителска, сляпа тревога!
И дискретно, без думи излишни,
ги подкрепяйте с нежното рамо...
Тя, тревогата, нека е скришна!
Любовта си показвайте само!
Румяна Симова
Ако можех да отгледам
детето си отново ...
"Ако можех да отгледам детето си отново,
щях най-напред да се погрижа да има самочувствие, а след това
дом.
Щях повече да рисувам с пръсти и по-малко да соча с пръст.
Щях да отделям по-малко внимание на грешките и повече на близостта.
Щях да гледам по-малко колко е часа, а в повече време да си отварям очите.
Щях да искам по-малко да знам и повече да обичам.
Щях да ходя повече на екскурзии и
повече да пускам хвърчила.
Щях да престана да играя на сериозно и сериозно
да играя.
Щях повече да тичам през полята и да зяпам звездите.
Щях повече да гушкам и по-малко да дърпам и тегля.
Щях по-честичко да виждам дъба в жълъдчето.
Щях по-рядко да съм твърда и да утвърждавам по-често.
Щях по-малко да ратувам за любовта към силата
и да се грижа повече за силата на любовта."
Даян Луманс
*********************************************